В силовите спортове най–силно се проявява правилото, че най-слабият елемент ограничава възможностите на системата. Казано на бодибилдърски това означава, че организмът изпуска и предотвратява действието, ограничен от границата на най–слабия мускул от използваните в движението.
Една от най–мощните мускулатури е тази в района на гръбнака, формираща гръбно–кръстните групи мускули, голям брой от които са ангажирани със определени движения. Често е невъзможно да ги натоварим пряко в изолирано движение и се налага да тренираме тази група мускули посредством натоварване с големи тежести, което да използва въпросните мускули като помощни. Всички познаваме цялосно натоварващите упражнения като набиранията и мъртвата тяга. Тягата и набиранията често могат да поемат доста килограми, но проблемът идва от силата на хвата. Мускулите на предмишницата и тези на пръстите не могат да се съревновават нито по дължина, нито по сила с гръба или с трапецовидния мускул. Много често упражнение с мощен захват се прекратява поради свръх натоварване в хвата, а не в пряко в мускула. Тук идват на помощ фитилите.
За разлика от веригите, ластиците са изключително разтегливи и могат да се прилагат за почти всякакъв вид упражнения. Точното разположение на ластиците ще варира малко според вида и марката на оборудването. По-различно е разположението с щангите. Симетрията на положението при, използването на два ластика е от решаващо значение, защото балансът е изключително важен. Двете страни трябва да са еднакво натоварени. Ето защо е най-безопасния начин е да се използват щипки за лост!
Ластиците са с различна дължина и дебелина. Колкото е по-плътен, толкова повече съпротивление ще осигури. Стандартната лента ще осигури допълнително около от 9 до 68 кг допълнително съпротивление в горната част на движението. Препоръчва се използването на ластици, които са оформени като голяма гумена лента. Лентите с дръжки не осигуряват същата ефективност. Освен това дръжките и линейният характер на лентите ги прави по-трудни за закачане около лостовете и друго оборудване.
Нека да изясним ползите и отрицателните страни на работата с колан за вдигане на тежести и дали е добре да го включите в програмата си според спортния ви опит. При какви упражнения е или не е подходящ, възможно ли е да има негативи, ако му се предоверим, също и какви са рисковете от системната му употреба. Стабилизиране на гръбнака - контрол над налягането в коремната кухина. Поемат голяма част от работата на широк комплекс мускули, които иначе следва да я вършат. Извиването на долната част на гърба в дъга, което би разпределило целия натиск само върху 2-3 прешлена, вместо по цялата дължина на гръбначния стълб.
Широк гръб-тесен корем: стандартно сложен , този тип колан покрива цялия кръст, но изтънява на корема, минавайки на нивото на пъпа или под него. Този колан служи за подсигуряване при тежкоатлетически движения с нисък център на тежестта, започващи с мъртва тяга. Еднаква височина по цялата дължина: общо казано, колани от този тип се затварят равномерно около пояса и кръста. Техните възможности са по-обширни от тези на коланите с тесен корем. Високият пояс увеличава стабилността на налягането в корема, прави ги по-подходящи за клек, за раменна преса и странична тяга.
Бинтовете за колене са важна част от необходимата екипировка. Възникнали са в тежката атлетика и вече значително са се подобрили. С течение на времето щангистите са доказали, че употребата на подобни бинтове и специални наколенки значително намалява риска от травми на ставите при големи натоварвания.
При изпълнение на различни упражнения с голямо натоварване, плътно намотаните бинтове понижават вероятността от травми в коленните стави. Смята се, че колкото по-плътно са намотани, толкова по-малка е вероятността от нараняване. Още една особеност при употребата на бинтовете е тяхната еластичност. Те се разтягат и свиват заедно с изпълняващите се движения, затова бинтовете могат да помогнат много при клек, помагайки например, да вдигнете по-голяма тежест. В днешно време има въведен стандарт за дължината на бинтовете за колене. Дължината им е 2 или 2,5 метра и си остава една и съща за всички видове бинтове с цел да се уеднаквят възможностите на спортистите, тъй като колкото по-дълъг е бинтът – толкова повече намотки ще се направят и толкова по-голяма е поддържащата сила.